„РОДИНЕ”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА РОДИНАТА
Към теб отнасят се с насмешка,
упрекват те, родино, пак
за твойта простота човешка,
за бедния ти бащин праг.
Тъй син уверен и нахален
за свойта майка трупа срам –
печална, уморена, жална,
другарите му градски там
оглеждат я с усмивка днешна;
живот пребродила, добра,
тя, милата, за тази среща
последен грош едва събра.
Ударения
НА РОДИНАТА
Към те́б отна́сят се с насме́шка,
упре́кват те, роди́но, па́к
за тво́йта простота́ чове́шка,
за бе́дния ти ба́штин пра́г.
Тъй си́н уве́рен и наха́лен
за сво́йта ма́йка тру́па сра́м –
печа́лна, уморе́на, жа́лна,
друга́рите му гра́дски та́м
огле́ждат я с усми́вка дне́шна;
живо́т пребро́дила, добра́,
тя, ми́лата, за та́зи сре́шта
после́ден гро́ш едва́ събра́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Бунин
РОДИНЕ
Они глумятся над тобою,
Они, о родина, корят
Тебя твоею простотою,
Убогим видом черных хат...
Так сын, спокойный и нахальный,
Стыдится матери своей –
Усталой, робкой и печальной
Средь городских его друзей,
Глядит с улыбкой состраданья
На ту, кто сотни верст брела
И для него, ко дню свиданья,
Последний грошик берегла.
1891 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете в Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романа „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборника „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж, Франция.